Блог
Обикновена челядинка
май
Челядинка е една от най-разпространените ядливи гъби у нас, които наброяват над 200 вида. Наричат я още джуджулка, кокошинка и др. и е изключително ценена заради прекрасния си вкус. Може да се открие в тревата по пасища, поляни и ниви от май до октомври. Според опитните гъбари тя се разпознава лесно и расте на големи групи, т.нар. „самодивски кръгове”, на едни и същи места.
Как изглежда челядинката?
Шапчицата на младата челядинка прилича на звънче, а когато е по-узряла, придобива форма на широка дъга с плоска гърбица по средата.
Малките гъбки челядинки са с диаметър 2-6 см. Имат подвит ръб на шапчицата в началото, а след това той се извива дори нагоре.
Челядинката има гладка и гола кожица, която се набръчква при изсъхване. В началото цветът на челядинката има охрено-кафяв цвят, който по-късно става охрен. Все пак цветът зависи от влажността и при по-сухо време е по-блед, а при влага – потъмнява.
Пънчето на челядинката е цилиндрично и кухо. При по-старите екземпляри не става за консумация, защото е жилаво.
Има ли отровни двойници челядинката?
Малко са ядливите гъби, които нямат отровни двойници. Челядинката има два отровни двойника. Докато нейната шапчица е с изпъкнало връхче, шапчиците на отровните й двойници са вдлъбнати навътре.
Друга разлика се открива при пластинките. На двата отровни двойника те са сраснали със стъблото и се спускат по него, докато на ядливата челядинка не са свързани със стъблото. Коварното на отровните двойници е, че вкусът им много наподобява ядливата гъба.
Опасните гъби обаче съдържат фалотоксини и аматоксини, разрушаващи черния дроб. Освен това първите по-сериозни сигнали за натравяне не идват веднага, а след 8 часа или дори повече. Късната проява на симптомите много често е фатална.
Най-добре е да не проявяваме самоинициатива при брането на каквито и да било гъби, колкото и безопасни да ни изглеждат, особено ако сме начинаещи гъбари.
